бременна в трети месец

Моята първа бременност – очаквания, притеснения и реалност

Замислих се какъв е този блог за майчинство, ако не съм разказвала за бременността си и появата на детето? 😀

За това реших да напиша два блог поста и да разкажа за моето изживяване. Не, че има еднакви истории, но пък може някой да му бъде интересно или полезно, знам ли… И защото съм решила да си станем по-близки е време да разказвам повече неща, които преживявяам. Ще разделя поста на няколко главни теми:

  • Планирано ли беше забременяването и как разбрах;
  • Как се чувствах по време на бременността;
  • Имах ли някакви очаквания и какви са били те;
  • Полът на детето и имената, с които обмисляхме да го наречем;
  • Притеснения преди, по време и след бременността.

Тук няма да откриете съвети за лекари, изследвания и каквито и да било медицински съвети. Това ще бъде просто моят разказ. 

Дали пък не ми липсва бременността и за това сега съм се сетила да пиша за нея? Не знам 😀 но и няма значение към днешна дата, нека да започваме.

Планирано ли беше забременяването и как разбрах?

Ооо, да! Всичко беше планирано 😀 с Борис изчаквахме да се оженим, за да започнем опитите за бебе. Сватбата ни беше на 18 август 2018г и веднага след нея започнахме.

Всъщност имаме 3 опита и след това решихме просто да изчакаме и да видим какво ще стане. И така минаха 3 седмици и дойде време за месечната ми менструация. Закъсня с един ден и веднага си взех тест за бременност.

Излезе положителен и побързах да си запиша час за гинеколог, за да разбера дали наистина всичко е вярно, въпреки, че вътрешното ми усещане ми казваше, че съм бременна. Направих си теста сутринта и не казах веднага на Борис, а изчаках да се видим вечерта. Първо се обадих на най-добрата ми приятелка и й споделих.

Разговорът ни:
– Ало, можеш ли да говориш?
– Да, какво има?
– Бременна съм!
*** мълчание ***
– Алооо, чуваш ли мее, бременна съм!!!
И така й отне 5 минути да се съвземе 😀

Отидох на гинеколог и докторката ме попита за последна менструация. След като й казах датата ми каза, че е прекалено рано и няма как да съм толкова сигурна. След прегледа стана ясно, че наистина съм бременна и дори и тя не можа да повярва 😀

с най-добрите ми приятелки

Как се чувствах по време на бременността?

Умишлено не разделям тази част на триместри, защото нямаше кой знае каква разлика при мен. Освен килограмите, но за тях след малко.

Имах много лека и безпроблемна бременност. Започнах прием на фолиева киселина и толкова. При някои жени има косопад, ноктите стават много по-чупливи, кожата става раздразнителна, имат гадене, повръщане, киселини и т.н. При мен нямаше такъв проблем.

Кожата на лицето ми стана много по-добре изглеждаща (все пак и никога не е била проблемна), като изключим гърба – около 5ти 6ти месец започнаха да ми излизат пъпки и следящата ме докторка каза, че вероятно е от козметиката, която използвам за коса. Смених я и нещата се нормализираха.

Малко след първия преглед, в който разбрах, че съм бременна имахме пътуване до Черна гора с Борис и то с автобус. Споделих с гинеколожката и тя ми изписа лекарства, които да взема с мен за всеки случай. За щастие нямах никакви проблеми, като изключим гадене по време на път – там има ужасно много завои… Седнах отпред и се пооправих.

Както обикновено при настъпването на зимата успях да се разболея. Започнах да си правя всякакви бабини илачи, но в крайна сметка стигнах до много лек антибиотик, който може да се приема при бременност и кърмене. Не е много приятно да си болен, докато имаш корем, но… То и по принцип си е неприятно.

Килограмите… Ах, тези килограми. Качвах много, бързо и веднага след като забременях. В крайна сметка последно се качих на кантар 2 седмици преди раждането и той показваше 80 кг. При начални 55 😀 Хапвах много и то всякакви неща… Не се гордея с това и при следваща бременност със сигурност няма да постъпя толкова безотговорно към тялото си.

Единственото неприятно нещо, което изпитвах беше главобоолие. Понякога доста силно, поради така или иначе ниското ми кръвно. За това ми позволяваха да пия кафе и ако стане много напечено да пия кола. Кръвното ми е стигало до 38/87, което е изключително ниско. А когато главоболието беше много силно съм пила Парацетамол ( общо за цялата бременност около 3-4 хапчета). Като цяло просто търпях.

Работих до края на осми месец, а преди 45 дневния болничен, който е преди раждането си взех двуседмичен болничен, защото вече ми беше доста тежко. Все пак всеки ден пътувах Перник – София и обратно 😀 

Имах ли очаквания?

Отговорът е кратък – НЕ! Имайки предвид, че съм била на 22, когато забременях, нямах абсолютно никакви очаквания. И до някъде смятам, че това е повлияло на доброто ми психическо и физическо състояние. Някак докато си толкова млад не мислиш за лоши неща, а само за хубави. Може и това да е заради прословутия ми оптимизъм, но каквото и да е му благодаря :Д

Полът на бебето и имената, с които смятахме да го наречем?

С Борис мечтаехме за момче. И все още мечтаем за 3 момчета, но това е друга тема 😀

Вътрешно усещах, че няма как да бъде момиче. Приятелките ми ме питахе:
– Е не искаш ли да е момиченце, да му купуваш рокли и бла, бла, бла…
А аз отговарях:
– Не, мерси! Искам момчета!

С Борис дори не сме мислили имена за момиче. Бяхме решили, че ще мислим само за момче, а ако случайно се окаже момиче ще го мислим в последствие 😀

Спряхме се на 2 имена: Борил и Калоян. И тук едно вмятане, че детето не е кръстено на баща си 😀 не знам дали ще можете да ми повярвате, но това е факт. Като цяло името Борил беше мнооого рядко срещано преди да забременея. Запознавала съм се с един човек с това име преди 100 години в обща компания и просто ми остана в съзнанието. Калоян също много ми харесва, но пък беше често срещано. И така взехме решението да бъде Борил.

В началото на 5ти месец при преглед с ултразвук гинеколожката ми каза:
– Ами, малко се крие, ама така като гледам май ще е момиче…

А аз си знаех, че детето добре се е скрило 😀 и при следващия преглед стана ясно, че е момче. И така започна чакането до появвата на Борил на бял сват.

Притеснения преди, по време и след бременността?

В този етап от живота си не знаех какво значи думата „притеснение“ 😀 Бях най-спокойният човек на света. Спомням си, че преди пътуването за Черна гора си бях взела книга: „Моята бременност“ и започнах да я чета по време на престоя ни там.

Води се, че през първия триместър има период на отричане и отказ за приемане на бременността. Може би ми минаваха мисли, които да ме притеснят за момент, но бързо си спомнях, че това е всичко, което искам и мога да получа. Четейки книгата (стигнах до около 35-40та страница) просто реших, че няма да се напрягам и да продължавам с четенето, защото там както пишеше най-прекрасните и страхотни неща, така имаше и най-крайните и неприятни ситуации, които могат да се случат на една жена. 

За това просто реших да я затворя и никога повече да не я отварям. Всичко, което ме интересуваше по време на бременността консултирах с личната ми лекарка, проследяващата ме гинеколожка и проверявах в интернет дали мога да ям това или онова. 

Дали съм се притеснявала за раждането? Отново кратък отговор – НЕ! Ама изобщо. Може би това е един от плюсовете на това да бъдеш млад родител. Въпреки натиските от страна на проследяващата ме гинеколожка да „запишем дата за планово секцио“, защото видиш ли главата на детето била голяма и „щяло да ми разкаже играта“… Аз реших, че за нищо на света няма да си платя на нея и екипа й за раждането, защото исках да родя естествено.

Разбира се не винаги се случва това, което искаме, но за самото раждане ще разкажа в следваща публикация 😀 

Надявам се този пост да ви е бил интересен, а ако сте открили нещо полезно ще бъда много щастлива! 

Ако на теб ти предстои да имаш дете скоро, то моят съвет е много кратък и прост:

Радвай се на момента, никога не си позволявай да мислиш най-лошото и се разведрявай. Също – недей да прекаляваш с яденето! 😀

Поздрави и до нови срещи! <3

КОЯ СЪМ АЗ?

Казвам се Виктория и съм на четвърт век. Майка съм на най-щурото хлапе на света - Борил. Споделям за майчинството, детето, игри, идеи и всичко, което преминава през живота ми. Винаги гледам от забавната част на нещата и съм тотален оптимист и мечтател. <3