Наръчник за спокойни родители – част I

Всичко за периода след прохождане

Може би много хора си мислят, че най-трудната част от родителството е да отглеждаме новородено бебе. Аз обаче като майка на щуро хлапе с 2 години стаж съм тук, за да ви кажа, че това не е така 😀

Новородените бебенца спят през по-голямата част от денонощието и въпреки безсънните нощи ви казвам, че трудностите гарантирано идват след прохождането на детето. Бебето ще го намериш там, където си го оставил. Докато на едно двегодишно дете му трябва едно мигване, за да изчезне от погледа ти. Признавам си, че когато бях бременна си мечтаех детето ми да не бъде от най-кротките, а напротив. Искаше ми се да бъде щуро и палаво, защото такова си представям да бъде вълшебното детство. Сега вече знам, че трябва много да внимаваме какво си пожелаваме, защото мечтите се сбъдвали.

Борил беше най-спокойното бебе, което ни оставяше да спим по 5, а понякога и 6 часа през нощта. Истинска мечта за всеки родител. След прохождането обаче, нещата се обърнаха наопаки. Само спането през нощта остана така, не мога да се оплача. Как обаче аз се научих да запазвам спокойствие и да давам свобода в двигателното развитие на детето си? Ще разделя в няколко категории различни трикове и ще споделя наши истории, които са ми помагогнали и все още ми помагат.

След прохождането

Това е може би най-трудната част от привикването. За начало всичко вкъщи трябва да бъде обезопасено. Капачки на контактите, заключване на шкафове с потенциално опасни предмети. Всичко, което може да бъде достигнато от детето трябва да бъде обезопасено – като например цветя, вази, тежки предмети. Веднъж щом обезопасите дома си ви гарантирам, че самите вие ще бъдете една идея по-спокойни, дори детето ви да не е пред погледа ви.
Трябва да се научите да пускате детето да върви само, дори и да е нестабилно. Разбира се ако то търси вашата подкрепа не го оставяйте. Но ако виждате, че то не търси ръката ви, за да се държи за вас, просто го пуснете. Щом то вярва в себе си, трябва и вие да повярвате. Не пречете на увереността му, бъдетето наблизо и го наблюдавайте. След прохождането на Бори аз обикалях с него и уж бях плътно зад него, но въпреки това се случи да не успея да реагирам, при което той си слюпи малко ръчичката. Нещо напълно нормално и неизбежно. Не се обвинявайте, това може само да ви навреди.

Падане при нестабилно ходене

Тази част, няма как да бъде избегната! Като се замислим дори на нас като възрастни хора ни се случва да се спъваме и да падаме, а какво остава за едно дете, което току що е започнало да върви. Просто трябва да се научим да запазваме самообладание. Как ли? Като приемем, че това е един период. Повярвайте ми, дори да сте до детето си непрестанно пак може да се слочи то да падне, а вие да не успеете да реагирате. Какво обаче трябва да се научим да правим? Да не изпадаме в паника, когато това се случи. Ако детето падне и вие реагирате с нещо от типа на: АХ, ИХ, ОХ, ЛЕЛЕ… Гарантирано детето ще започне да плаче много по-силно и драматично, отколкото реално му се плаче. Всяка подобна реакция стряска детето и то мисли, че е станало нещо ужасно. За това е добре да обясните на всички близки хора, с които прекарвате време, че трябва да се въздържат от този тип реакции. Най-вече бабите, те винаги се страхуват повече от нас, нищо че са отгледали вече едно поколение. При падане, отивате спокойно при детето, проверявате за поражения от типа на: охлузени ръце, крака, синини и т.н. и го питате дали всичко е наред. Пак повтарям, че трябва да сте спокойни, защото детето усеща вашите емоции и се влияе от тях. След като проверите дали всичко е наред го успокоявате, като му казвате, че и на вас се случва да падате и, че това е нещо напълно нормално. Защото наистина е така. За да се чувствате по-уверени и спокойни ви съветвам да носите със себе си един несесер-аптечка с всичко необходимо за третирането на рани. Оставям един пост от миналата година, в който съм описала какво нося аз (цъкни тук). Включвам също и крема на Дермакс, който открих тази година.

Изправяне след падане

Научете се да преценявате паданията. Ако видите, че детето не се е ударило сериозно, просто го оставете да се изправи само. Разбира се ако имате някакви съмнения за по-силен удар отидетете при него. Но не е ноебходимо винаги да ходите и да го вдигате от пода. Това лично според мен дава увереност на детето, която му е необходима, за да открива света и да се чувства сигурно в себе си. Децата ще падат и ще стават, приемете го. И същото кажете на хората в обкръжението си. Аз имах следния случай: на игрището в квартала ни сме. Настилката е сравнително мека, не е асфалт. Бори пада, аз виждам, че не е станало нищо сериозно, но една баба на съседско дете изпада в паника и тича към него, за да го вдигне. Въпреки, че й казах да не го прави, както се досещате тя не ме послуша. Бори чак я погледна странно от типа на „ама защо ми се бъркаш, аз мога и сам“. Тогава разбрах, че той е достатъчно уверен в себе си и, че наистина не му е нужна помощ всеки път при всяко падане. Това ме успокои още повече и знаех, че той може да се справя сам. За това оставете детето да ви покаже, че може да се справя само. Не го ограничавайте и не подтискайте увереността му. След всяко едно падане и самостоятелно изправяне детето става още по-вярващо в себе си и добива още повече увереност. Важно е да не го ограничаваме.

тичане

След като децата започнат да вървят стабилно идва ред на тичането. Тук вече нивото на истерия при родителите се покачва жестоко 🤣 Чудила съм се как едно малко „бебе“ може да тича по-бързо от нас възрастните и то с тези мини крачки, които уж прави. И тук съветвам същите неща. Спокойствие и приемане. Колкото и да ви се иска то да е по-внимателно и да не бърза, просто няма как да стане. Детето тъкмо е открило че може да се движи почти със скоростта на светлината и изведнъж някой започва да му се бърка и да му повтаря „не бързай, леко, по-спокойно“. Това е почти същото като да си купите нова кола, да излезете на извънградски път и да карате с 20, за да видите “ как е“. Невъзможно. Винаги ще има притеснения от наша страна, просто се стремете да ги подтискате и да не стават видими за детето. А ето и още един случай с Борил: в центъра на Перник има една градинка пред Двореца на културата. Там има голям шадраван, който от горната страна е висок около 10 сантиметра, а от долната около 80. Зимата го покриват с дървена платформа покрита с изкуствена трева и става любимо място за игра на децата. Та така, преди няколко месеца сме там с Борил и той тича ли тича с другите деца. Аз стоя спокойна отстрани, защото нали съм Вики-спокойствието и то не от високата страна, а от ниската. Наблюдавам го. И виждам как той тича към високия край. Тича той, но вече се усещам, че той изобщо не вижда къде тича и е забравил какво е то спирачка. Започвам да го викам и да му казвам да гледа къде тича. И докато аз вече крещя изведнъж той изчезна от полезрението ми. А секунда по-късно чувам неистов писък, тичайки към него. Да, той със засилка от около 15 метра падна от около 80 сантиметрова платформа директно на циментовите плочки. Признавам си притесних се и то много. Гледах да не го показвам, въпреки, че ръцете ми трепереха. Той повече се беше стреснал, отколкото се беше наранил, защото все пак имаше летежна фаза… След като го успокоих в прегръдките се веднага го изправих, за да видя дали стъпва добре (евентуално счупване, защото при такова падане не е изключено), събух панталона, за да проверя за рани и синини. Нямаше абсолютно нищо, като това го отчитам за чист късмет. Е, след това вече бях спокойна, а той като минаваше от там само казваше леко разтревожено: скок долу. Този случай го споделям, за да знаете, че едно спъване не е нищо кой знае какво 😀

опити за подскоци

И то е неизбежна част от израстването на малчуганите. Моят съвет е, ако забележите, че детето ви започва да се учи на подскоци на едно място да му осигурите мека постелка или да стоите с него на леглото/дивана, за да се учи там. Може би не изглежда толкова страшно, колкото предишните неща, които изброих, но ние отново имаме неприятна история. Този път случката беше при Борис, аз не съм била вкъщи. Борил при скок е изнесъл тежестта си много напред и е паднал по корем, при което е изкарал въздука си. След което се е захласнал и няколко секунди не е успял да си поеме въздух. За захласването ще говоря отделно. Тези случки са в реда на нещата, просто трябва да се научим да реагираме спокойно и адвкватно и да гледаме на тях като нещо нормално, което ще отмине.

изкачване на стъпала

Как действах аз. Борил проходи през първия локдаун – април месец 2020г. Тогава живеехме в къщата на вуйчо, за да можем да излизаме поне на двора. Започнах да го пускам да се катери по стълбите – на четири крака. Тук вече съветвам да не стоите отстрани за наблюдение, а плътно до детето като разбира се не му се бъркате в работата. Така той опозна стъпалата можеше да се катери по тях по цял ден, толкова му бяха интересни. Когато вече започна да ги изкачва изправен, винаги ме държеше за ръка. Стъпалата винаги представляват голям интерес за децата. А колкото по-скоро се научат да ги изкачват сами, толкова по-скоро вие ще може да стоите отстрани и да си почивате. Пред нашия блок на входовете има по 2 стъпала. Винаги, когато бяхме навън той искаше да се катери по тях. Кога лазейки, кога изправен. Интересното е, когато започне да слиза сам по тях. Тук вече е нужно спокойствие, защото изкачването се оказва, че не е нищо страшно в сравнение със слизането. Няма дете, което да не се е научило да се качва по стълби и да слиза по тях. Сега вече той скача от тях, така че повярвайте – свиква се. Дишайте дълбоко и бройте до 10 🙂

И нека да пристъпим към заключението на тази част. Децата се учат на нови неща всеки ден. Нашата задача е:
– Да им осигурим безопасна среда (поне у дома, тъй като навън няма какво да направим);

– Да бъдем тяхната подкрепа като им показваме, че сме уверени в тях. Защото ако те виждат, че ние сме спокойни придобиват повече увереност в себе си;

– Да не изпадаме в истерия (знам, че не винаги е възможно, но трябва да направим всичко по силите си);

– Да им дадем свобода – защото те са едни малки откриватели и не трябва да ги ограничаваме в развитието им.

Те падат, стават и продължават да се учат на нови неща. Ние трябва да разберем, че няма как винаги да бъдем до тях и да предотвратим всичко лошо, което може да се случи. И това не е проблем. Даже според мен така детето става много по-самостоятелно, което е важно за него. Просто успокойте топката и се научете да преглъщате.

А тези блогпостове на тема: „Наръчник за спокойни родители“ от тук насетне обявявам за поредица. В следващия ще говоря за спокойствието на детските площадки, защото ако мислите, че едно нестабилно прохождащо дете е нещо страшно, то тогава си представете същото това дете да започне да се катери само по пързалки и катерушки.

Вглеждайте се в знаците, които ви дават децата и им се доверявайте. А ако искате детето ви да бъде спокойно, трябва да се погрижите първо вие самите да бъдете спокойни! 🤍

Благодаря, че отделихте време да прочетете всичко и до скоро!

КОЯ СЪМ АЗ?

Казвам се Виктория и съм на четвърт век. Майка съм на най-щурото хлапе на света - Борил. Споделям за майчинството, детето, игри, идеи и всичко, което преминава през живота ми. Винаги гледам от забавната част на нещата и съм тотален оптимист и мечтател. <3