Наръчник за спокойни родители – на детската площадка I

Съоръженията на детската площадка

Здравейте отново във второ издание „Наръчник за спокойни родители“ като днешната тема е именно „На площадката“. Ако случайно сте пропуснали да прочетете първата част, може да го направите след като прочетете този пост 😁 Темите не са последователни, така че не е проблем.

Та, да си дойда на думата. Ако ме следвате в инстаграм (цък тук), вероятно редовно виждате какви ги върши моят прекрасен син – Борил. Той спада към групата „щурите и палави“ деца и не може да стои на едно място за повече от минута.

А също така вероятно знаете, че ме наричат Вики-спокойствието, защото въпреки всички неща, които той измисля и вкарва в действие, аз ги приемам напълно нормално. Не, че имам кой знае какъв избор, но все пак го споменавам 😂

По-надолу ще разберете как се справям аз в конкретни ситуации и какви решения откривам в определени ситуации. Не съм специалист в сферата, но както казват старите хора: „Не питай старило – питай патило“ 🙃

КАТЕРУШКИТЕ

Дали това е едно от най-страшните неща за една майка? О, да! Дали има защо толкова да се притесняваме? Да, ако не сме научили децата си как да се катерят и Не, ако сме ги научили правилно. 🙃

Избирам последното 😄  Борил има наклонности към катеренето още от 9-10 месечен. Набираше се на ръце където успее да се хване и не се притесняваше грам, въпреки, че аз съм настръхвала. Но тук темата е друга, защото катерушките са къде-къде по-високи и по-опасни.

До един определен момент Борил не изявяваше желание да се катери на високо, а аз не съм го карала на сила, разбира се. Когато обаче този момент дойде, не съм го и спирала.

Това, което направих беше да стоя до него и да го наблюдавам внимателно. Давам наставления САМО и ЕДИНСТВЕНО ако видя, че е объркан или не знае какво точно да направи. Под наставления имам предвид: да му покажа къде би му било по-удобно да се хване или да стъпи. Когато видя, че действието е само качване и слизане, и вече знае какво прави го оставям сам – демек стоя по-далече и наблюдавам. Ако видя, че прави неща, в които не е сигурен или все още е малък да прави – обяснявам няколко пъти, че не трябва да ги прави, защо не трябва и какво може да се случи. Да, понякога крещя отдалеч да спре следващото действие, докато отивам към него.

До тук добре, обаче какво се случва, когато има по-големи деца, които вече са мастъри в катеренето? 
Ами разбира се, че Борил започва да се опитва да ги имитира 💁‍♀️

Тук вече става по-напечено. Защото старите неща, които може изведнъж му доскучават и трябва да се измислят нови такива, които да ги заместят. Съответно процедурата е същата с разликата, че му показвам къде какво може да измисли, което да е по неговите възможности. Например катерене на обратен наклон, скачане от някое стъпало, промушване, спускане на ръце и други.

Напоследък например се научи да скача от третото стъпало на онези стари катерушки. Сега вече иска да скача от четвъртото.
Какво правя аз: заставам до него и му казвам да го направи. Той ме гледа, поглежда къде се намира пода, вижда, че му е високо, пак ме гледа и очаква да му кажа какво да направи 😂 А аз му казвам „хайде скачай“ разбира се. Той ми казва, че не може. 

Тук разбирам, че вече е много наясно със себе си и възможностите си. И чак след като съм разбрала това му предлагам да му подам ръка за един скок, за да види как е. Той вижда, че все още не може да се справи сам, отказва се от четвъртото стъпало и ми казва „хайде махай“ 😂

Паданията могат да бъдат коварни само, ако детето не знае какво да прави на катерушката. До момента Борил не е имал сериозни наранявания, даже никакви. Падане е имало след скок, докато се научи как да се приземява правилно и то по дупе.

Не спирайте детето си да се катери, особено ако има огромно желание да го прави, защото ползите от катеренето са много: укрепва всяка част от тялото, укрепва мускулно-скелетната тъкан, подобрява баланса, координацията и гъвкавостта, които могат да намалят паданията и потенциалните наранявания.

Та, накратко: 
Първо, изключете собствения си страх. Както видяхте не го споменавам никъде, защото аз отдвна съм го преглътнала покрай екстремните ситуации с Борил. Но запомнете, че децата ви усещат вашия страх и той им пречи.
Второ, стойте до детето си и внимателно наблюдавайте движенията му. Ако виждате неувереност просто покажете как би му било по-лесно и удобно.
Трето, но не и по важност – никога, ама наистина никога не го спирайте да се катери, защото ползите от катеренето както разбрахте са много.

*Ако на катерушката има по-големи деца, помолете ги да внимават с малките, защото големите са по-можещи (или поне в повечето случаи) и от желанието си да направят нещо уау може да наранят някое по-малко дете, което още не е толкова наясно.

ПЪРЗАЛКИТЕ

Не съм сигурна дали люлките, катерушките или пързалките са по-опасни. Всяко от съоръженията крие своите опасности. Трябва просто да се уверим, че детето ни знае какво може и трябва да прави, за да се намали рискът от наранявания. Разбира се винаги има и други фактори като други деца или спречквания от бързане, но все пак първото е актуално.

Тук вече освен, че детето ни трябва да знае как да се качва и спуска правилно, трябва да се научи и да се пази. Не, че на катерушката не трябва, но тук някак е още по-належащо, защото ако остане твърде дълго след спускане, например, то може друго дете да се спусне и да го ритне лошо.

Относно качването на пързалката е много важно всички деца да знаят, че трябва да се изчакват. За жалост големите излизат по-неразбрани от малките, защото предреждат по-малките и ги бутат (разбира се не винаги, но се случва). При такива ституации трябва има постоянно наблюдение.

Но когато вашето дете е само или просто не са много децата в даден момент, вие спокойно можете да си почивате отстрани. За да доживеете този момент обаче, трябва първо да го научите как безопасно да се качва. 

Тук нещата са същите като при катерушката. Стоите и наблюдавате, а наставления само при нужда и несигурност.

При спускането обаче, както се досещате има какви ли не варианти: в седнало положение, легнало по гръб или по корем, надолу с главата и до където въображението на децата може да стигне.

Аз лично се движих точно по тази последователност. След като започна да му доскучава седнал или пък види от другите деца нещо различно, просто заставах до него, за да се уверя че може да се спусне сам. Всъщност най-опасно е спускането с главата надолу. Важното правило при него е, че ръцете винаги трябва да са изпънати напред.

Ако детето ви не е пълзяло или пък, когато пада напред няма навика да си слага ръцете, по-добре не позволявайте да се спуска така, защото опасността е по-висока. Или просто стойте до него, за да го напътствате докато не сте убедени, че няма да падне по лице.

Друго важно нещо за пързалките са обувките и положението на краката при спускане. Има опасност кракът да се „извие“ ( надявам се да ме разбирате, защото не намирам  правилно обяснение). За това ако детето е с нови обувки наблюдавайте дали краката запират при спускане. Ако се случва, винаги може да ги пуснете по чорапи 😉

Аз лично не позволявам своеволни движения в изправено положение докато е горе на пързалката. Въпреки, че разбира се се случва, не се шашкам. Просто любезно напомням, че може да се пребие и трябва да внимава.

Отново никога не са изключени паданията и нараняванията. Просто не се панирайте и реагирайте адекватно ако се случи нещо такова. Паниката е враг, но не и помощник.

ЛЮЛКИТЕ

Люлките са любими на много деца. Всички знаем за онези гадни истории именно с това съоръжение. При нас не е имало такива случаи за щастие, но ми прави впечатление, че повечето деца по площадките пропускат да внимават, когато минават покрай люлките.

Постоянно повтарям на Борил, когато минава покрай тях, че трябва да внимава. На ден по няколко пъти се случва да мине много близо, а аз продължавам да повтарям. В нашия случай, децата, с които излизаме навън са по-малки и все още не могат да се люлеят сами и винаги има по един родител, който освен да люлее – пази и другите. 

Ако питате мен – по-добре винаги да има човек наоколо, защото дори и по-големи деца да се люлеят сами няма да успеят да реагират достатъчно бързо, за да спрат люлката и да предпазят някой по-дребен. 

Няма нужда да повтарям, че трябва да обясним на децата си (няколко стотин пъти разбира се) как трябва да се държат, да се пазят и да избягват люлката. Но все пак трябва да ги оставим и да се запознаят с нейните движения сами. Като например може детето ви да сложи собствена играчка върху люлката и да я люлее. Така ще види, че тя може да падне и при люлеене ще усети как люлката се връща към него. Отново под постоянно наблюдение. 

Сега децата се люлеят един друг и с всеки изминал ден стават все по-внимателни. Разбирасе се е случвало да има леки сблъсъци, но пък децата се научават какви са движенията на люлката и как да се пазят от нея.

А ако случайно им доскучае, винаги може да опитате това 🤪

Искренно се надявам този текст да ви е бил полезен. Както знаете – ако имате каквито и да било въпроси винаги може да ми пишете и да ги коментираме. Доставя ми удоволствие да си пиша с вас и това е важно за мен <3 А ако блогпостът ви е харесал, ще се радвам да го споделите и да ме отбележите, за да го видя и да ви благодаря!

КОЯ СЪМ АЗ?

Казвам се Виктория и съм на четвърт век. Майка съм на най-щурото хлапе на света - Борил. Споделям за майчинството, детето, игри, идеи и всичко, което преминава през живота ми. Винаги гледам от забавната част на нещата и съм тотален оптимист и мечтател. <3