Моето раждане – първи симптоми, раждане, престой в болницата

Този пост няма да бъде много дълъг. Ще се опитам да разкажа какво се случи малко преди, по време и след раждането. Ще наблягам на забавните моменти, но ще има от всичко. 

П.С.: Пишейки се връщам да допълня, че постът стана дълъг 😀

Ако ти си бременна за първи път или ти предстои раждане запомни, че няма две еднакви раждания и не се притеснявай. Колкото по-спокойна се чувстваш, толкова по-леко ще мине всичко. <3

Ще започна от там, че имаше само две дати на които не исках да започва раждането, но… Се случи точно на едната от тях 😀

Денят преди раждането

Честно казано не си спомням много добре какво съм правила през този ден. Но много добре си спомням, че двама наши приятели бяха вкъщи вечерта да играем бордови игри 😀

Тогава играехме много и до късно. Те си тръгнаха към 01:30ч през нощта, а аз вместо да си легна, нещо ме караше да зазпочна да гладя бебешките дрешки, които тъкмо бяха изсъхнали. Ако ме следвате отдавна то със сигурност знаете много добре, че мразя да гладя 😀

Има една предродилна фаза наричана „гнездене“. Абсолютно подсъзнателно майката започва да „подготвя гнездото“ за пристигането на нейните малки. Съответно имаш неустоимото желание да чистиш, гладиш, подреждаш и приготвяш дома си. Наистина това усещах 😀 исках всичко да е подредено в 2:30 през нощта. Странна работа…

Имайки предвид, че съм се събудила около 10ч сутринта на 03.05.2019г, а вече беше 03:00ч през нощта реших, че е крайно време да се намърдам в леглото. Легналото положение с 30кг отгоре не е никак лесно… Въртях се в рамките на 30 мин и ми се доходи до тоалетната по малка нужда. 

Ходих до тоалетната, но след това имаше някакво течение, което не спираше. Странна работа… Гледала съм по филмите как водите на жените изтичат сякаш си спукал балон пълен с вода… Но при мен нямаше такова нещо.

Първи признаци при раждане

Ако случайно има някакви мъже, които четат това – може би е добре да приключите до тук 😀

Стоя аз 30 мин в банята докато Борис спи и се чудя какво става. Болки не изпитвам никакви, но някаква течност не спира да излиза. Не мога да я спра 😀 Първоначално си мислех, че се изпускам, защото… Все пак всички жени сме чували как една бременна жена не може да стиска много.

След като това нещо продължава 30 минути вече знаех, че водите ми са започнали да изтичат и  реших да кажа на Борис, че нещо се случва. Той в просъница изобщо не можеше да разбере какво му говоря. А аз повтарях: абе май днес ще е…

Може би знаете митовете, че ако майката на родилката не знае, че тя ражда, раждането преминава по-леко. И аз действяах по този принцип заедно с моя тогавашна роднина, която няма да споменавам по ред причини. Обадих се в 04:30ч и казах какво се случва. Реших, че ще чакам контракции, а ако не се появят и изтичането продължава на сутринта ще отида до болницата.

Около 06:00ч получих и първата лека контракция. Беше кратка и не много силна. Вече имах инсталирано приложение за засичане на контракциите – препоръчвам го, ако ви предстои раждане. Следващата беше след около 40мин и така на някаква най-различни интервали. Изтичането продължаваше.

Без грам да съм мигнала цяла нощ около 7:30ч тръгнахме към София. До този момент контракциите бяха на 10-15 мин, но все пак трябваше да пътуваме около 40 мин и за това решихме да тръгнем тогава. Разбира се качвайки се в колата и движейки се по народните пътища контракциите започнаха да бъдат на интервал от 5 минути 😀 но пък не бяха нещо ужасно болезнено.

И така около 08:00ч бяхме в болницата: Първа АГ болница Св. София – бившата Тина Киркова – държавна болница.

Пристигане в болницата

Както знаете от предишния пост за бременността ми (може да го видите тук) реших, че няма да си плащам за екип и когато раждането започне просто ще отида в спешния кабинет 😀 нека не забравяме, че съм била на 23 и нямах абсолютно никакви притеснения.

Отидох в спешния кабинет, прегледаха ми и ми казаха, че разкритието е само 2см, все още имам води, контракциите са само на 5 минути и има време. Казаха да се върна след час и разбира се да не ям нищо.

Междувременно водите ми не спираха да изтичат още от 03:30 през нощта 😀 много забавно…

Върнах се в 09:00ч и решиха, че ще ме приемат. Като трябваше да подготвим документите, да ми направят клизма и да ме качат в предродилна зала. Качвайки се в предродилна зала ми сложиха абокат и написаха часа на слагане: пишеше 9:30, демек вече 24 часа никакъв сън и предстоящо раждане 😀

Предродилна зала

09:30ч и сама в предродилна зала, контракциите ми са на 2-4 минути, разкритие едва 3см. Медицинската сестра ми каза да си почивам на леглото, на което ме настаниха. Добре, ама как се почива, докато имаш все по-силни и засилващи се болки и контракции 😀

Реших, че лежането няма да го бъде и просто се разхождах в стята, гледайки часовника и отмервайки контракциите на телефона си. След малко дойде още една жена, беше на моята възраст и това й беше второ раждане. Викам си супер, ще имам подкрепа от жена с опит. 

Малко след това дойде лекарят, който беше на смяна. Да, до преди това не знаех кой е 😀 Оказа се, че попаднах на страхотен професионалист, който освен всичко останало се държеше много любезно и мило! Д-р Баев – акушер-гинеколог и специалист по репродуктивна медицина. 

Провери разкритието ми, измери кръвното, обсъдихме какви контракции имам и на колко време и каза: чакаме 😀 следователно моите обиколко в стаята продължиха. Не трябваше да ям и да пия вода, което беше доста неприятно. 

Другата жена също имаше силни контракции, но нямаше изтичане на водите и се наложи да й ги спукат. Пуснаха й окситоцин и след кратко време я вкараха в родилна зала. Моите болки не спираха, гледах часовника, а тя след не повече от 5 минути роди 😀 това се случва около 12:30ч

Към 14:00ч за пореден път ми провериха разкритието и беше стигнало до 5 см. Но тъй като водите ми изтичаха още от 03:30ч през нощта и бяха драстично намалели докторът каза, че ще ми пуснат окситоцин на системи, за да видим дали процесът ще се забърза. 

Съответно от окситоцинът контракциите зачестиха и ставаха все по-силни и по-силни… С една дума: НЕТЪРПИМИ. И така изкарах до 15:00ч, когато след поредната проверка на разкритието то си беше 5см. Д-р Баев ми обясни, че вече дълго време бебето е без околоплодни води и това може да стане проблем. Каза ми, че влизаме за спешно секцио.

Раждане

В 15:15ч вече бяхме в операционната. Честно казано вече ми идваше аз сама да помоля за секцио, защото болките бяха много и силни и често и нетърпими и т.н. и т.н…

Аз, която грам не се бях замисляла за секцио (с изключение на последния час) вече бях там с анестезиоложката, която ми обясняваше какво предстои и ми правеше тест за алергии. Грам, ама грам не знаех какво следва. Но вече нямах друг избор. Бях сравнително спокойна, а целият екип на д-р Баев беше толкова мил и толкова добре предразполагаше, че нямаше място за притеснение.

След като ми сложиха упойката анестезиоложката ме държеше за ръка и заедно преброихме до 10. В следващия момент вече не си усещах тялото освен ръцете и главата, а то някак се мърдаше 😀 тоест докторите ме наместваха и подготвяха. Поне така си мислех. А след малко в 15:28ч докторът каза „Ето го и малкия мъж, как ще се казва?“ 😀

Чу се един бебешки плач и той беше на Борил. Вече можех да го видя и представите ми за това как може да изглежда през тези 9 месеца бяха налице. До ден днешен не знам защо, но първо ми дадоха да го целуна по дупето 😀 сигурно защото цял живот ще му ходя по г*за 😀

Видях едни големи бузи, малко косица и едни дръпнати очи, като цялото това нещо беше на една сравнително голяма бебешка главичка 😀 Взеха го, мен трябваше да ме почистят и зашият, а след това ме настаниха в интензивно отделение.

Съвсем за малко видях близките си след операцията и УМИРАХ от студ заради упойката 😀 настаниха ме в интензивното и заспах. Събудих се по тъмно, нямам спомен колко е бил часът. Чух се с Борис и близките ми и си писах с Габи. След това получих странична реакция от упойката, която се изразяваше в зверски сърбеж около носа и брадичката, но мина бързо.

При визитацията на д-р Баев той прдължаваше да бъде все така любезен и ми каза „Браво на теб, ти си изкара цели две раждания на един път“ докато се шегуваше с това, че съм изтърпяла толкова време контракции заедно с окситоцин и т.н…

На сутринта 20 часа след операцията дойде медицинска сестра за раздвижване. Мисълта, че малкото ми бебе ме чака беше много по-силна от това, че усещах силни болки в зоната на разреза и успя да стегне краката ми, за да се разходя. Сестрата каза „Стигнеш ли сама до мивката излизаш от интензивното“. Викам си „Стой и гледай“.

Съответно малко след това вече бях настанена в стаята, в която щяхме да прекараме следващите няколко дни. Веднага отидох да си взема детето, а някои майки ме гледаха странно, че толкова съм се разбързала, защото „взема ли го и през нощта щял да е с мен“ 😀 До ден днешен не разбирам жените, които имат търпение и не отиват веднага да вземат рожбите си. Знам колко боли и колко е изтощително, все пак и аз съм минала през това, но въпреки всичко не ги разбирам.

Престой в болницата

Само раждали в държавна болница знаят за какво иде реч 😀

На кратко…

Бях в стая с още 3 жени. Повечето акушерки бяха много криви и много сърдити. Това да поискаш обезболяващо например си беше навлизане в личното им пространство. Не дай си боже да ти се размести абоката, ставаше още по-зле 😀 Също няма да забравя случая с една от акушерките, която помолихме всички в стаята да дойде и да ни покаже как да закърмим правилно. Това, което направи е да дойде и да ме ущипе със зверска сила по зърното, аз да изпищя и да ми каже „ма ти да не мислиш, че няма да боли“ 😀

Сега се забавлявам на тези истории, но в никакъв случай никоя родилка не заслужава това отношение. Имаше една изключително мила акушерка, която по време на нашия престой беше само една нощна смяна. Тогава вдигнах температура и помолих за обезболяващо. Тази жена идваше на всеки 3 часа през нощта и ми мереше температурата! <3

Както аз, така и Борил бяхме на антибиотик. И двамата заради това, че дълго време беше стоял без околоплодни води. Всичко генерално беше наред. Той имаше и жълтеница, заради която едната нощ трябваше да бъде на неонатална лампа. Аз отделно получих алергия от антибиотика, като ми излезнаха ситни бели пъпчици по брадичката. За няколко дни минаха.

Най-неприятното нещо след раждането беше поставянето на инжекции в корема 😀 също така мястото на операцията е много неприятно, защото след всяко изправяне, лягане и наместване се усеща неприятно. Също така ако някой спусне някоя шегичка в стаята и тръгнеш да се смее усещането е болезнено и бързо забравяш шегата. Не дай си боже да кихнеш, да се изкашляш или да се задавиш 😀

Но най-гадното нещо, което ми се случи през целия период от 5 дни беше махането на конците. Оказа се, че д-р Баев е на смяна и трябваше той да ги махне, но се оказа, че е зает и трябваше да го направи една от стажантките. След проверка на раната по-рано от д-р Баев стана ясно, че раната е в идеално състояние и могат да премахнат конците в деня на изписването. 

Легнах аз на леглото и тази мадама започна. Обясни ми какво предстои, което си беше супер като за подготовка. И от там обаче следват само викове и сълзи от моя страна и мрънкане от нейна. По нейни думи трябваше „да дръпне рязко и да сме готови“. Но се започна едно брутално дърпане, напред, назад… Потърпях малко, но вече не можех. От виковете операцията ме заболя още повече и й казах просто да спре ВЕД-НА-ГА! Казах й, че искам да дойде д-р Баев и да не е посмяла да ме докосне повече. При което започна да включва обяснителен режим „че го е правила и друг път и, че скоро щяло да стане“… Беше недоволна, защото докторът щеше да й се скара за това, че го занимава отново. 

И така и стана 😀 дойде той, а тя отново обясняваше как тъкмо щяло да стане. Е, дръпна веднъж и наистина този път всичко приключи.

След това се чудиха дали да ме пускат, защото имах температура предната вечер, но тъй като не бях вдигала сутринта решиха да ни пуснат да си отидем у дома.

И тук историята приключва. Бях доста изчерпателна в някои моменти, но историите ми освен реални, ми се струват забавни (поне в този етап от живота ми) 😀

Ще бъда най-щастливия човек на света, ако някой е стигнал до тук! 😀 

И също изказвам огромните си благодарности към вас! <3

Очевидно не включих списък на багажа за родилното, защото… Май е ясно защо 😀 него ще кача в инстаграм, ако на някой му е интересно ще го открие там скоро.

За въпроси можете да се свържете с мен по всички социални мрежи 😀

Благодаря отново и до нови срещи! <3

КОЯ СЪМ АЗ?

Казвам се Виктория и съм на четвърт век. Майка съм на най-щурото хлапе на света - Борил. Споделям за майчинството, детето, игри, идеи и всичко, което преминава през живота ми. Винаги гледам от забавната част на нещата и съм тотален оптимист и мечтател. <3