Как да махна биберона/залъгалката без последствия? Моят опит

Може би много от вас си задават този въпрос. Аз самата си го задавах често и не знаех как точно да постъпя и кой ще е най-лесният начин. Бори използваше биберон още от родилното. Когато стана на около 8-10 месеца започнах да го давам само, когато стане време за сън или ако е много неспокоен покрай никнене на зъби. Важно е да отбележа, че не съм решавала всички проблеми с него, а винаги съм се опитвала да го успокоя без биберон.

Някои хора ми казваха да го излъжа, че кучето го е изяло или мечката го е взела… НО! Как след това той щеше да възприема любимото му куче, което е изяло любимия му биберон?! Баба се опита да го излъже, като му каза, че заекът (който живее при мама) е взел бибата и вече я няма. Борил отиваше при него и го гледаше със жални очички, в които се прочиташе „но защо го взе, той е мой“. След като се прибрахме вкъщи надълго и нашироко му обясних, че зайчето не е взело биберона и му го върнах. Оставих нещата така още няколко дни.

През това време му разказвах как той вече е голям, как от биберона ще му се изкривят хубавите зъбки и подобни истории, с които смятам, че повлиях на плавния преход към отказването. Виждайки малки бебенца навън му показвах, че те използват биберон, за да се успокояват и че той вече е достатъчно голям и няма нужда от него. Едната вечер реших, че ще опитам да го сложа без него, за да видя как ще реагира. Беше достатъчно изморен, но видях, че започва да се изнервя и единственото, което можеше да се случи е да се превъзбуди и нещата да станат по-зле. Дадох го отново и заспа за минута.

Рзбрах, че само с приказки нещата няма да се получат. За това предприех действие. Разрязах един стар биберон на Х отгоре (достатъчно голям, че да се получи голяма дупка, когато го стисна), но все пак запазих здрав за всеки случай. И още на следващия ден на обяд, когато стана време за сън и той започна да казва „биба, биба, биба“ му го дадох без да казвам нищо. Той си го сложи в устата и веднага го изплю с въпросителен поглед. Тогава му казах „Ехаа, колко големи зъби имаш вече, виж как се е скъсала бибата от тях“. Започна да скомълче, опита още няколко пъти да засмуче биберона, но видя, че просто няма да се получи. Времето за сън течеше, а той беше буден. Успах го по добрия стар метод: легнал върху мен с песен. Преместих го в кошарата и така спа цели 30 минути. След това се събуди с неистов рев и опитите ми да го успокоя бяха напълно безуспешни. Тук дойде моментът на здравия биберон, дадох го и той заспа. Веднага щом се събуди издебнах момента, в който маха здравия от устата и още докато е в леглото го смених с разрязания на Х. 

Дойде вечерта и моите тревоги как ще бъде нощта бяха големи. За моя радост обаче след като опита скъсания биберон и видя, че не става започна да казва „батко, батко“ и да си сочи зъбите 😀 Тук си казах: ЙЕС, ИМАМ УСПЕХ! Оставих му скъсаният биберон да спи с него и заспа сам без проблем. През нощта се пробуди 1 или 2 пъти, но без истерия. Предполагам, че е опитал биберона, видял е, че няма как да станат нещата и е заспал отново.

На следващия ден по обяд пак се проведе същия „разговор“, но не успя да заспи сам и го приспах върху мен. 1 час сън и отново неистов рев. Беше ми странно как цяла нощ е спал без драма, а на обедния сън проблемът е огромен. След като видях, че нещата отиват на „недоспал, крив, сърдит Борил“, отново дадох здравия. Размяната след събуждане беше същата и всичко беше наред. Важно е да отбележа, че скъсаният биберон беше в леглото постоянно и беше на разположение. На вечерта заспа отново сам, без проблем и със скъсания биберон в ръка. Реших, че няма да го махам докато сам не реши, че няма нужда от него. След няколко дни започна да му казва „бляк“ и да ми го дава. 

И така след общо 4 дни (8 заспивания) и съвсем малко драма, Борил спря да го търси и започна да заспивам сам така, както и преди това. А към днешна дата (около месец по-късно) вечер заспива за най-много 2 минути. Разбира се има изключения, но ако се е превъзбудил. Той има изградена рутина преди сън: баня, тоалет, тихи игри, мляко, зъби и в леглото. Според мен е важно тази рутина да бъде изградена още от ранна бебешка възраст, като разбира се с порастването на детето може да се изменя. Това му помогна в привикването на заспиване без биба, защото просто знаеше след кое какво следва.

Моят съвет: вслушвайте се в децата си! Никога няма да ви подведат. Аз самата „изследвах“ неговите реакции и подбирах думите си, за да му покажа, че го разбирам. Той ми се довери и без много драма биберонът е вече в миналото ни. Ако имате някакви въпроси или тревоги по темата не се колебайте да ми пишете в някоя от социалните мрежи. При първа възможност ще ви отговоря 🤗

КОЯ СЪМ АЗ?

Казвам се Виктория и съм на четвърт век. Майка съм на най-щурото хлапе на света - Борил. Споделям за майчинството, детето, игри, идеи и всичко, което преминава през живота ми. Винаги гледам от забавната част на нещата и съм тотален оптимист и мечтател. <3