Извънредно положение – плюсове и минуси

Какво можем да правим по време на изолация? Ами много неща, стига детето ви да не е много привързано към вас и да не пищи веднага шом ви види или поне вече да е порастнало.

Днес няма да ви давам предложения за това какво можем и не можем да правим вкъщи. Днес ще ви разкажа за това, че всъщност моето ежедневие има минимални разлики от това преди извънредното положение. В края ще изброя плюсовете и минусите за мен. Предполагам, че има и други майки в същото положение и не съм единствена! Може да ми пишете и да се развеселим малко виртуално.

От 1 година съм в майчинство и искам да ви кажа, че положението е едно и също. Всеки ден съм заедно с Борил и всъщност съм адски щастлива за това, че мога да си стоя вкъщи и да се грижа за него. Социалните ми контакти така или иначе са сведени почти до нулата. Разговорите ми винаги са насочени към теми за деца, бебета, хранене, памперси, зъби, настинки, безсънни нощи (които при нас за щастие са рядкост). Така или иначе моите ангажименти в момента са Борил и домът ни. В никакъв случай не мога да кажа, че не ми липсват разходките. Напротив, мечтая си вече да приключи всичко и да излезем на разходка. Липсва ми това да срещам хора, да се разминавам с тях (на по малко от 2 метра) и да си разменяме по някоя приказка. Липсват ми родителите ми, приятелите ми, вечерите за настолни игри с компания. Но някак свикнах лесно. Не ми е тежко, не ми е неприятно. Включваме се на видеоразговори с близките ни, което не е малко. Аз съм си домошар по природа и обичам да съм си у дома. По-важното сега е да останем здрави, да се радваме на малките неща и да сме благодарни за това, което имаме.

Малко след обявеното извънредно положение се преместихме в къщата на братовчедка ми-Рони, за да може поне да излизаме на двора на спокойствие и да нямаме контакт с още 31 апартамента. Между другото тук само ще вметна, че нямаше как да пренеса цялата покъщина и се оказа, че не ми трябва кой знае колко, за да живея нормално. Та нямам търпение да се прибера и да изхвърля ненужните неща. 

А ето ги и моите плюсове и минуси на това да си стоя вкъщи:

Плюсове:
-имаш повече време за домакинска работа;
-имаш повече време за детето си;
-имаш повече време за себе си (всеки ден си правя процедури на лицето;
-имаш време да се обадиш на приятели или да си спретнете видеочат с компанията, която не успявате да се събирате често;
-харчиш по-малко пари;
-семейството е по-сплотено;
-обръщаме повече внимание един на друг;
-можем да си позволим следобедна дрямка.

Минуси:
-не можеш да излизаш;
-не можеш да контактуваш с никой;
-имаш повече домакинска работа;
-не можеш да оставиш детето при баби и дядовци 

.
П.с. За последния минус някой може да си каже, че драматизирам, че си оставям детето през ден някой да го гледа и какво ли още не… Но всъщност аз съм тази, която не иска да го оставя никъде. Сега обаче нямам търпение да мине всичко и да ходи да спи при баба си 

И тук искам да призова всички майки, които се чувстват като мен, да споделят снимка или стори с #мамавсекиден . Нека покажем ежедневието си, такова каквото е. Искам да се подкрепяме в тези както прекрасни, така и трудни момент.

P.S. Не забравяйте да ме тагнете, за да мога да видя и споделя снимките ви❣

Поздрави и виртуални преръдки от нас!

КОЯ СЪМ АЗ?

Казвам се Виктория и съм на четвърт век. Майка съм на най-щурото хлапе на света - Борил. Споделям за майчинството, детето, игри, идеи и всичко, което преминава през живота ми. Винаги гледам от забавната част на нещата и съм тотален оптимист и мечтател. <3