Какъв е той на година и половина

Днес е 04.11.2020 Бори навършва цяла една година и половина. Несъмнено най-милото, трудно, изпълващо с щастие чувство е това да си майка. Да виждаш как детето ти израства и да имаш трудната задача да го научиш на всичко е истинско изпитание. Сякаш откриваш света около теб отново и го виждаш през едни по-чисти очи.

Най-голямото ми желание е да възпитам Бори да бъде добър човек и да се справя сам по най-добрия начин в дадена ситуация. Той е много мил и добър, много самостоятелен и много забавен. Общителен и хитър. Обича да играе с други деца, да кара всевъзможни превозни средства, да наблюдава ремонтни дейности и не на последно място да говори на бебешки. В последно време, когато иска нещо на площадката започва да крещи с цяло гърло „ААААААААА“ докато някой не направи нещо по въпроса 😀 много е разбран, но понякога има ситуации от които излизам трудно. Може да хапва по цял ден, а види ли, че някой носи хляб в торбичката си показва по най-видния начин, че трябва да му се даде 😀 храня го детето, но все е гладно наистина… Раздава много прегръдки и винаги е съпричастен, когато някое дете плаче. Обича да прави пакости, а най-сладко му е, когато те гледа в очите, а ти му казваш НЕ. Тогава е най-доволен. Има цели 16 зъба, вече няма бебешко тумбаче и има гръдна обиколко колкото на деца около 4 годишна възраст 😀 Обича да танцува, да чисти с прахосмукачка и да слага и изважда дрехи от пералнята.

Поздравява всички по улиците, казва чао и изпраща с целувка. Обожава животните и никога не ги подминава. Боричка се с Амбър, след това я гали и целува, а след това я хваща или за ухото или за лапата. Вика я с ръка, но тя милата на думата „ела“ не идва, камо ли на жест (силно се надявам да започне да слуша поне него навън :D). Обича да движи с лъжица в ръка току виж нещо за хапване с лъжица изскочи от някъде, а ако няма за хапване, то все ще има пясък или кал, където да рови.

Понякога някои майки ми казват, че съм прекалено спокойна (или иначе казано: Вики спокойствието), докато той прави някакви неща от сорта на: да се катери по мрежа, катерушка, пързалка, стъпала… Но аз много добре знам, че той може да се справи и ако не съм сигурна в никакъв случай няма да го оставя. Съветът ми към вас е да оставяте децата си с малко повече свобода, защото те трябва да се научат сами да се справят в обкръжаващия ги свят, но и задължително да поставяте ясни граници кое може и кое не. Както споменах той е много разбран, но въпреки това често се опитва да минава номер, нормално е. Важно е да обясним с добър тон и да при нужда повторим, потретим, попедесетим 😀 Рядко се случва да плаче за играчката на някой или пък като падне. Обикновено все носи нещо за хапване в ръка и като падне – поглежда дали храната е там и е цяла, става и продлжава на където се е запътил. А понякога се случва като падне, просто да остане легнал и да си почине малко 😀

Колкото е отговорно да си майка, толкова е и забавно. Благодарна съм, че имам много спокойно и уравновесено дете, което спи по цяла нощ, 2-4 часа следобяд и се храни повече от добре. Прегръща ни, целува ни и като му кажеш да се усмихне прави най-сладката физиономия евър 😀

Казвам наздраве на всяка една майка и нека всички бъдем здрави! <3 Поздрави от нас за вас!

КОЯ СЪМ АЗ?

Казвам се Виктория и съм на четвърт век. Майка съм на най-щурото хлапе на света - Борил. Споделям за майчинството, детето, игри, идеи и всичко, което преминава през живота ми. Винаги гледам от забавната част на нещата и съм тотален оптимист и мечтател. <3