Детска стая, размествания и какво се случва около нас

Здравейте, отново! Последния месец не бях особено активна в социалните мрежи. И да си призная, беше ми много добре да не се показвам никъде 😁 Нямах вдъхновение и не ми се правеше нищо. Предполагам, че повечето от вас са изпадали в такива „дупки“. Казах си, че просто спокойно ще изчакам този период да отмине и ще си дам време. Все пак е лято, защо да не се насладя на момента без да си давам зор? И така си поживях около две седмици 😄

Какво се случи след това?

С Борис още преди време обсъждахме въпроса с детската стая на Борил. Стоеше просто във времето, защото той все още е малък и това някак не беше най-важното за момента.

Живеем в гарсониера, като по-голямата стая е с усвоена тераса, киято е направена на кухня и малка стая, която беше спалня. Преди около месец и нещо (може би някои от вас помнят) направихме разместване в хола, за да може да има кът за игра на Борил.

По-миналата седмица се заговорихме с мама, че тя иска да изнесе едната спалня от нейния апартамент на село и обмисля да си купи нов диван. И от дума на дума измислихме варианта ние да си вземем нов диван, който да бъде по-широк, за да е удобен за спане, да й дадем нашия стар диван (защото все още има живот в него) и да закараме двете спални на село.

Така не исках да се разделям с нашата спалня… И то не, защото не съм искала да направим детска стая на Борил, а просто защото има зверски много място за съхранение под нея 😂 Това беше и единственият ми критерии при избора на легло за нашия малък апартамент. Закупена е от Jysk (оставям линк тук) и бих казала, че е многофункционална, защото реално е две единични легла, които могат да се съберат и да стане спалня, като си има топматрак с размерите на спалня. 🙊

Но в името на това да не виждаме детски играчки из целия хол и Борил да си има собствена стая се разделихме с нея. Като за начало спахме около седмица на стария диван. Кофтито беше, че всички тези решения трябваше да бъдат взети в рамките на 24 часа, защото вече имаше подсигурен транспорт за спалнята от апартамента на мама. Трябваше да се възползваме от него, за да закараме и нашата спалня-мазе на село, а също и всичко, което се съхраняваше под нея и не ни трябваше 😬

Холът

И така трябваше за тези 24 часа да обърна къщата наопаки и да намеря ново място на всичко, което трябваше да остане вкъщи. Същевременно трябваше да изберем и поръчаме нов диван.

Бяхме харесали един във Виденив – любимият ми ментов цвят 🤍 Оказа се, че в Перник има магазин на мебели Видеонов (зачудих се в този град ли живея, защото се оказа, че той съществува от доста време насам 😂) и решихме да отидем да видим дали го има наличен, за да го разгледаме. Та отидохме и си избрахме друг 😅 добре, че беше Борис да наклони везната на него (оставям линк тук , само че нашният цвят е изчерпан). Отново в ментово-син цвят, но с цели 60см по-дълъг. Цените почти се припокриваха, защото по-големият беше с намаление от ~ -40% 🥳 При поръчката ни казаха, че ще чакаме около месец, а след 2 дни от магазина ни се обадиха, за да уточним дата за доставка през идната седмица. И защото нямаха подходящ час след 17 часа през работните дни, оставихме доставката за Неделя.

Тъкмо бях подредила всичко вкъщи и бях намерила място на повечето неща и хоп, дойде Неделя. Събрахме банда приятели, които да помигнат за изнасянето на стария и качването на новия диван. Само, който живее в панелка знае как се качват и свалят обемни мебели. За протокола – живеем на 7ми етаж 😬

Качват мъжете новия диван, аз стоя пред блока с Борил и защото много се забавиха, реших да се кача до горе (нали знаете женската работа, трябва всичко да се контролира на момента 😄). И какво да видя. Всичко пак е с главата надолу и всичко е разбутано, защото не са успяли да вкарат лежанката на новия диван 😫 Но както и да е. В този момент тъкмо съединяваха двете части на дивана.

Първо си помислих “ уааау какъв як диван си имаме“, а после женското око видя „ама няма му ги крачетата“… И тримата мъже започват да се обясняват: оо то според мен няма смисъл от крачета, то така супер си изглежда, тъкмо няма да се събира боклук отдолу, бла-бла-бла.. Ама ако кажеш ще ги сложим.

Ами разбира се, че ще ги сложим , казах аз 😁 и им стана лошо.

Отидох за винтоверт, защото нямаше как да стане иначе и тяхната работа беше само да обръщат дивана, а моята да монтирам крачетата. Много обичам да бачкам по строителството, трябва да се замисля дали да не сменя нишата😁 и разбира се едното краче е леко криво – защото някой не го държеше правилно 🤭 но няма нищо. И така ще си живеем добре.

След това отново ме чакаше подреждане и връщане на всичко по местата си и вечерта вече можехме спокойно да се изпънем на дивана и да се радваме на споделените моменти 🤍

Стаята на Борил

В стаята на Бори остана само неговото легло (отново многофункцилнално – оставям линк тук) и детската кухня от Lidl. Обмислях варианта да оставя едната част от спалнята, но в последствие се отказах, защото той е още прекалено малък за такова голямо (а и високо) легло. Все пак неговото се превръща в нормално единично легло, на което може да спи още няколко години.

Преместихме едната секция от хола в детската, за да има рафтчета и шкафове, в които да държа играчките които ротирам. За протокола – тази секция е в този апартамент от както го имаме – 2001г, а реално е диста по-стара. През 2017г, когато се нанесохме с Борис я  реставрирах, като я боядисах в бяло и пресъздадох винтидж ефект. Ако ви е интересно, мога някой път да разкажа как се прави или мога да дойда да ви пребоядисам някои стари мебели 😁 Тези дни даже дадохме нов живот на един гардероб и 2 нощни шкафчета (от 1970г) на едни приятели, защото просто в днешно време няма как да се намерят толкова здрави мебели. Отново на същия принцип със същата боя.

Сложихме секцията, изглеждаше супер, но в последствие решихме да вземем едно малко гардеробче (отново от Jysk – оставям линк тук и надстройка тук само че в бяло). Върнахме секцията отново в хола (поне за сега 😅) и оставихме само гардероба с надстройката (киято даже още не сме сглобили 😂). Сега остава да помислим добре какви са вариантите за мебели, които той да достига и в които да съхранявам играчките, които са извадени за игра – ако имате идеи или опит ще се радвам да споделите.

Борилката е супер щастлив, че си има собствена стая! Ние също, защото почти не засичаме играчки в хола 😂 Той си спи сам в стаята от първата вечер. До момента (вече около седмициа) се е будил само 2-3 пъти и то !защото! усеща, че му се пишка 🥳 и въпреки, че е с памперс, той остава сух до сутринта в повечето случаи. Все пак бебефона си остава най-използваното нещо от деня, в който се прибрахме след родилното. Остава включен цяла нощ, за да сме сигурни, че ще чуем ако се събуди или плаче. Даже вече има една нощ, в която не е изпадал от леглото на долния матрак 😁 въпреки, че той моного си го обича този матрак, който е на земята и в повечето случаи настоява да заспива на него, като след това го местим горе.

Та, общо взето е това! Не много накратко, но с повечето детайли от цялото разместване вкъщи 😁 А ако се чудите, защо по ягодите не сме пребоядисали направо и стените, като сме вършили цялото това местене – то това е защото все още не е ремонтиран покрива на блока и вкъщи тече. Та, когато се направи новия покрив, ще трябва да изчакаме още няколко месеца, в които да изсъхнат добре стените и чак след това, ще можем да си позволим и това удоволствие 🤷‍♀️

Сега предстои да се вземат нови шкафове за кухнята, защото има огромна липса. Вече съм взела размерите. Остава само да открием най-подходящите. За там ще разказвам отделно 🤗

Силно се надявам всичко това да ви е било интересно или поне малко полезно 😁 ако имате някакви въпроси – то оставам на разположение във всички социални мрежи и на имейл (ще ми е приятно да си пишем и там, честно 🙃)

Поздрави, Вики 🤍

КОЯ СЪМ АЗ?

Казвам се Виктория и съм на четвърт век. Майка съм на най-щурото хлапе на света - Борил. Споделям за майчинството, детето, игри, идеи и всичко, което преминава през живота ми. Винаги гледам от забавната част на нещата и съм тотален оптимист и мечтател. <3