бебе и куче

БЕБЕ и КУЧЕ

В тази публикация ще ви разкажа за това как реших, че няма да изоставя домашния си любимец при появата на новия член на семейството и как се справяме с отглеждането на куче и бебе едновременно под един покрив.

 

Кучето, преди появата на детето.

Отглеждам Амбър от около 3 години и половина. Кратката история за нея е, че я намерихме в квартала в който живеем, появила се на бял свят преди не повече от месец, изхвърлена и беззащитна. Ще ви разкажа повече за нейната история в друг пост.

Разбрах, че съм бременна.

С мъжа ми Борис, нямахме търпение да споделим с нашите близки, че очакваме бебче. Какво по-хубаво от това! Разбира се всички бяхме много щастливи от факта, но не закъсня и въпросът: „А кучето?“

Аз винаги отговарях: „Кучето остава!“

Борис също не беше много съгласен, но знаеше, че няма да я изоставя или да я дам на някой друг. Човекът се примири с моето решение, за което винаги ще съм му благодарна. Смятам, че когато решиш да се сдобиеш с домашен любимец, трябва да си наясно, че той вече е част от семейството ти и не може просто да го изоставиш с причина или без.

През всичките 7 месеца и половина в които вече знаехме, че ще имаме бебе, това беше въпросът който винаги изскачаше от роднини, близки и приятели. „Ама как така ще гледате това бебе заедно с това огромно куче?“

Много лесно! Ще си ги гледаме така, както се гледа всяко едно по отделно.

След появата на Борил.

Ииии ето, че малкото човече, вече се появи на бял свят. Датата е 04.05.2019. Часът е 15:28. Всички сме в шок, супер щастливи, на седмото небе. И за това ще ви разказвам друг път. Мама се заема с бойната задача да изчисти цялата къща (имам предвид гарсониерата в която живеем) и разбира се, взима Амбър при нея, защото не може тя да чисти и да пада козина от нея. Не се обсъжда връщането на Амбър след нашето изписване, защото е ясно, че това ще се случи! Да, ама не! Мама заяви, че ще гледа кучето до 40ия ден на Борил. АМА КАК ТАКА? Ей така, мама каза, ние решихме! Окей, съгласих се… Изминаха тези 40 дни, направихме Погачата на Борил и след заминаването на гостите, аз тичам до съседния блок (с мама сме си съседки) да си взимам кучето. Ииии кратка разходка и бързо вкъщи…

Първата среща.

Понеже Амбър е дива, щастлива и любвеобвилна към всички нови хора, я държа и леко отиваме към шезлонга, където се е разположил малкият Борил. Тя не спира да маха с опашка от влизането през вратата. Диша тежко, изплезила език… Вижда го и… Свива уши! Приближава се и започва да маха още повече с опашка. Тогава ми стана ясно, че вече не аз, а именно той е на първо място за нея!

 Неразделни!

От онзи миг, в който тя го видя за първи път, тя вече искаше да го оближе целия, да легне до него, да си го придърпа с лапа и да не го пуска. А от момента, в който той вече я различава, не спира да й се радва и да й се смее. Вечер, когато Борил спи в кошарата, Амбър е до него (спи в леглото си или на спалнята ни). Няма особен интерес да стои при нас, освен ако не чуе да се отваря хладилника 😉

Сутрин се гушкат и си играят. Борил я дърпа за огромните й уши, тя го побутва с нос, някой път го близва по лицето, когато я изпусна от поглед, но всичко е точно! Тя е ваксинирана, обезпаразитена и няма място за притеснение. След игра измивам старателно ръцете на Борил, Амбър се кротва след цялото това щастие, че малкият човек й е обърнал внимание и продължаваме със следващите задачки за вършене.

С нищо не бих заменила тази гледка! Радостта в очите на сина ми при вида на кучето. Да, трябва повече чистене, и разпределяне на грижите за Амбър, но толкова.

А ти имаш ли домашен любимец? Отглеждаш ли четириного и малко човече заедно? Ще ми бъде интересно да споделиш! 🙂

КОЯ СЪМ АЗ?

Казвам се Виктория и съм на четвърт век. Майка съм на най-щурото хлапе на света - Борил. Споделям за майчинството, детето, игри, идеи и всичко, което преминава през живота ми. Винаги гледам от забавната част на нещата и съм тотален оптимист и мечтател. <3